Кратко определение
Плаващата лихва е лихвен процент, който се променя периодично в зависимост от движението на референтен индекс плюс фиксирана надбавка на банката, регулиран в чл. 33 ЗКНИП и Препоръка на БНБ относно референтните лихвени проценти (lex.bg, bnb.bg).
По-подробно
Плаващата лихва се изчислява по формулата: лихва = референтен индекс + надбавка. Референтният индекс отразява пазарната цена на парите на междубанковия пазар (EURIBOR за евро, СОФИБОР за лева, исторически). Надбавката е фиксирана за целия срок на кредита и отразява рисковата премия и маржа на банката. Само индексът се мени, надбавката остава непроменена.
Преоценката на плаващата лихва става периодично, обикновено на всеки 1, 3, 6 или 12 месеца, в зависимост от условията на договора. При всяка преоценка банката преизчислява новата вноска на базата на остатъчната главница и новата лихва, и информира потребителя писмено.
В България след въвеждане на евро от 01.01.2026 г. (решение на ЕЦБ от 2025 г., ecb.europa.eu) EURIBOR заменя СОФИБОР като основен референтен индекс за нови ипотечни кредити. За кредити, отпуснати до тази дата с различен индекс, банките са длъжни да обявят преходен план съгласно Препоръката на БНБ.
Свързани понятия
- Фиксирана лихва – алтернативата без пазарен риск
- EURIBOR – основен референтен индекс за евро
- Надбавка – фиксираната компонента на плаващата лихва
- Референтна лихва – общото понятие за пазарен индекс
Често допускана грешка
Много кредитополучатели смятат, че при плаваща лихва „цялата лихва се движи“. Това не е точно. Само референтният индекс се движи, надбавката е фиксирана за целия срок. Втора грешка, плаващата лихва не е автоматично „по-евтината“. Тя е по-евтина при ниски пазарни лихви, но при растеж на EURIBOR може да стане по-скъпа от началната фиксирана оферта. Изборът зависи от лихвения цикъл и личния рисков апетит.