Кратко определение
Фиксираната лихва е лихвен процент, който остава непроменен за определен период от срока на ипотечния кредит, независимо от движението на пазарните лихви и референтните индекси, обявявана като такава в ESIS формуляра по чл. 5 ЗКНИП (lex.bg).
По-подробно
В България „фиксирана лихва“ най-често означава фиксиране за начален период от 1, 3, 5 или 10 години, след което лихвата става плаваща (фиксиран период + плаваща надбавка). По-рядко се предлага фиксирана лихва за целия срок на кредита, защото банките поемат значителен лихвен риск за 25-30 години напред.
При истински фиксирана лихва за целия срок размерът е по-висок (обикновено с 0,5-1,5 пункта над началната плаваща ставка), защото включва премия за лихвения риск. При комбинирани продукти (например 5 години фиксирана + 20 години плаваща) лихвата за фиксирания период е близка до пазарната, а пазарният риск се прехвърля на потребителя след изтичането му.
Според Европейския банков орган (ЕБА, eba.europa.eu) в Източна Европа фиксираните лихви са по-малко популярни от Западна Европа, където кредитите често се сключват с фиксиране за 10-25 години. В България делът на изцяло фиксирани ипотечни кредити към 2025 г. е под 10% по данни на БНБ (bnb.bg).
Свързани понятия
- Плаваща лихва – алтернативата с пазарен риск за потребителя
- Лихва – общото понятие
- ГПР – сравнителен показател между фиксирани и плаващи оферти
- Референтна лихва – към която преминава лихвата след фиксирания период
Често допускана грешка
Маркетингови оферти често рекламират „фиксирана лихва“ за първите 1-3 години без ясно да обяснят, че след това лихвата става плаваща. Кредитополучателят трябва задължително да провери: каква е лихвата след фиксирания период, какъв е референтният индекс, каква е надбавката, и как се изчислява новата вноска. Друга грешка, фиксираната лихва не е „винаги по-безопасна“, при срив на лихвите потребителят плаща по-високата фиксирана цена за следващите години.