Предварителният договор за покупка на имот е писмено споразумение между продавач и купувач, с което двете страни се задължават в определен срок да сключат окончателен договор за прехвърляне на собствеността с нотариална форма. Договорът се сключва по Чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД, lex.bg), а при отказ от изпълнение на едната страна другата има право на иск за обявяване на договора за окончателен по Чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Предварителният договор е особено важен при покупка с ипотечно финансиране, защото времето от подаване на заявка до окончателно одобрение на кредита е 4-6 седмици, през които купувачът трябва да гарантира, че продавачът няма да продаде на друг. В това ръководство ще видите правната природа на предварителния договор по Чл. 19 ЗЗД, задължителните клаузи (цена, срок, депозит, имот), защитната клауза „при отказ за кредит“ за купувача, стандартния размер на депозит (5-10 процента), какво да правите при отказ за финансиране, разликата между предварителен и окончателен договор, рисковете при покупка на имот с предварителен договор и нотариална заверка като допълнителна защита.
Правна природа по Чл. 19 ЗЗД
Предварителният договор е специален вид договор по Чл. 19 от Закона за задълженията и договорите, при който двете страни се задължават да сключат в бъдеще окончателен договор с конкретни условия, описани в предварителния. Окончателният договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот изисква нотариална форма по Чл. 18 ЗЗД, докато предварителният договор може да бъде в обикновена писмена форма по Чл. 19 ал. 1 ЗЗД, въпреки че е препоръчителна нотариална заверка за допълнителна правна сигурност.
Задължителни условия за валидност. По Чл. 19 ал. 2 ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа всички съществени условия на бъдещия окончателен договор: пълно описание на имота (адрес, кадастрален идентификатор, площ), цена в евро, страни (продавач и купувач с пълни данни) и срок за сключване на окончателния договор. Без тези елементи предварителният договор е недействителен и не поражда правни задължения.
Силата на предварителния договор. По Чл. 19 ал. 3 ЗЗД при отказ от изпълнение от страна на едната страна, другата може да заведе иск пред районния съд за обявяване на предварителния договор за окончателен. Ако съдът уважи иска, решението замества волеизявлението на отказалата се страна и сделката се счита за сключена. Това е силен правен механизъм, който прави предварителния договор обвързващ, дори ако едната страна се откаже.
Регулаторната рамка. Предварителният договор за недвижим имот е специфична уредба в българското право, която не съществува в същата форма в Mortgage Credit Directive (EUR-Lex Directive 2014/17/EU). MCD регулира договорните отношения между потребител и кредитор, но не и между купувач и продавач на имот, които остават под националното законодателство. ЗЗД от 1950 г. (lex.bg) е основният източник за предварителния договор и неговите следствия.
Следващият раздел разглежда защо предварителният договор е особено важен при покупка с ипотека.
Защо при ипотечно финансиране
Предварителният договор е почти задължителен при покупка на имот с ипотечно финансиране, защото банковата процедура от подаване на заявка до окончателно одобрение и усвояване на кредита отнема 4 до 6 седмици, през които продавачът не може да гарантира, че няма да продаде на друг купувач с готови средства в брой. Предварителният договор осигурява купувача с правно обвързване на продавача за периода на кредитната процедура, и осигурява продавача с депозит, който защитава него от пропусната възможност за продажба.
Стандартен случай. Купувачът намира имот, продавачът иска да го продаде в близък период. Купувачът кандидатства за ипотечен кредит, но процедурата (одобрение, оценка, правен анализ, ESIS, нотариално учредяване) отнема 4-6 седмици. Без предварителен договор продавачът може да приеме друга оферта с по-бързо плащане, докато кредитната процедура е в ход. Предварителният договор премахва този риск.
Финансова логика за продавача. Предварителният договор с депозит дава на продавача гаранция, че ако сделката не се сключи по вина на купувача, той задържа депозита като неустойка. Стандартен размер на депозита: 5-10 процента от цената (например 10 000-20 000 € за имот 200 000 €). Това компенсира продавача за пропусната възможност за продажба на друг купувач.
Финансова логика за купувача. Предварителният договор осигурява купувача с правно обвързване на продавача за фиксирана цена за период от 30-45 дни. Дори ако пазарната цена нарасне, продавачът трябва да продаде на договорената цена. Освен това, при покупка с ипотека, предварителният договор често се представя на банката като доказателство за реално намерение за сделка, което ускорява процедурата за одобрение.
Защитни клаузи за двете страни. Стандартната практика включва клаузи, които защитават двете страни от различни рискове: за купувача, клауза „при отказ за кредит“ гарантира връщане на депозита, ако банката откаже финансиране; за продавача, клауза „при отказ от купувача без основание“ задържа депозита като неустойка.
Задължителни клаузи: цена, срок, депозит, имот
Стандартният предварителен договор за покупка на имот съдържа седем задължителни клаузи: пълно описание на имота с кадастрален идентификатор и площ, цена в евро с точен размер, срок за сключване на окончателния договор (30-90 дни), размер и условия на депозита, начин на плащане на цената (брой/банков превод/ипотечен кредит), клауза за връщане на депозита при определени условия, и неустойки при отказ. Всяка от тези клаузи има стандартна формулировка, но трябва да бъде адаптирана за конкретната сделка.
Клауза 1: описание на имота. Точно описание включва пълен адрес, кадастрален идентификатор от КАИС, площ в квадратни метри (по нотариален акт), стая брой при апартамент, етаж и евентуални общи части (мазе, паркомясто). Без точно описание окончателният договор не може да бъде сключен, защото нотариусът ще откаже да изповяда сделка с неясни параметри.
Клауза 2: цена. Цената трябва да бъде в евро и да включва както договорената сума, така и валутата (EUR). Препоръчително е изрично да бъде уточнено дали цената е „с включени“ или „без включени“ такси и разходи (обикновено цената е „чиста“, без разходите по сделката, които се поделят между купувач и продавач според стандартни правила).
Клауза 3: срок. Стандартният срок за сключване на окончателния договор е 30-60 дни при стандартна сделка, и до 90 дни при ипотечно финансиране. По-къси срокове създават риск от неуспех заради банкови забавяния, по-дълги срокове са финансово неудобни за продавача.
Клауза 4: депозит. Стандартният депозит е 5-10 процента от цената и се заплаща при подписване на предварителния договор. Депозитът е аванс срещу окончателната цена, не отделно плащане. При успешно сключване на сделката, депозитът се приспада от общата цена.
Клауза 5: начин на плащане. При покупка с ипотека е стандартно да се уточни, че по-голямата част от цената (95 процента) ще бъде платена с превод от банка-кредитор директно към продавача в деня на нотариалното изповядване. Останалата част (5 процента самоучастие) се плаща предварително или в деня на сделката от собствени средства на купувача.
Клауза 6: връщане на депозита. Стандартни случаи за връщане: отказ за ипотечен кредит от банката (доказан с писмено становище), невъзможност за изпълнение на условията поради форсмажор, открит правен проблем с имота при правен анализ. Тази клауза е критична за защита на купувача и трябва да бъде ясно формулирана.
Клауза 7: неустойки. Стандартни неустойки: при отказ от купувача без основание – задържане на депозита от продавача; при отказ от продавача без основание – двойно връщане на депозита (стандарт за компенсация на пропусната възможност). Тази симетрия в неустойките е важна за балансиране на договора.
Клауза „при отказ за кредит“
Клаузата „при отказ за кредит“ е специална клауза в предварителен договор за покупка с ипотечно финансиране, която осигурява купувача с пълно връщане на депозита, ако банката откаже да отпусне кредит въз основа на критериите за оценка на кредитоспособност по Чл. 18 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Без тази клауза купувачът рискува да загуби депозита, ако банковата процедура не успее.
Стандартна формулировка. „Ако в срок от [X] дни купувачът представи писмено уведомление от ипотечна банка за отказ за финансиране на покупката, продавачът се задължава да върне на купувача целия депозит без неустойка в срок от 7 работни дни.“ Това е минималната защита, която адвокатът на купувача трябва да гарантира при сключването на договора.
Доказателства за отказ. Купувачът трябва да представи писмено становище от банката с конкретна причина за отказа (например „недостатъчна кредитоспособност“, „висок DTI“, „проблеми с правен анализ при покупка“). Без писмено становище продавачът може да оспори отказа и да задържи депозита.
Уточнения. Препоръчително е да се уточни, че кредитният отказ трябва да бъде от поне 2-3 банки, за да се изключи злоупотреба от купувача (например купувачът да каже, че е получил отказ, без реално да е кандидатствал). Алтернативно, договорът може да изисква да бъде представено становище от ипотечна посредническа компания.
Граничен случай: частично одобрение. Ако банката одобрява кредит, но за по-малка сума от необходимото (например 150 000 € вместо 180 000 € поради по-ниска оценка на имота), клаузата „при отказ за кредит“ обикновено не се прилага, защото има одобрение. Препоръчителна е допълнителна клауза за „недостатъчно одобрение“, която покрива и този сценарий: купувачът има право на връщане на депозита, ако одобрената сума е под 90 процента от необходимото.
Време за получаване на отказ. Стандартно купувачът има 30-45 дни от подписване на предварителния договор за да представи отказ. Това дава време за подаване на заявка, банкова оценка и формално становище. По-кратки срокове са рискови, по-дълги са финансово неудобни за продавача. За пълния срок на процеса виж пълен срок на процеса.
Депозит: 5-10 процента от цената
Стандартният размер на депозита при предварителен договор за покупка на имот с ипотечно финансиране е 5 до 10 процента от цената, което за стандартен имот в София (около 200 000 €) представлява 10 000 до 20 000 € Депозитът се заплаща при подписване на предварителния договор и се приспада от окончателната цена в деня на нотариалното изповядване. Размерът зависи от пазарната ситуация: при горещ пазар продавачите изискват по-голям депозит (10-15%), при бавен пазар приемат по-малък (3-5%).
Минимален депозит за правна валидност. По българското право депозитът не е задължителен за валидността на предварителния договор, но без него договорът е финансово незабележим за продавача (продавачът няма стимул да го спазва). Стандартна практика: дори при минимална сума, депозитът трябва да бъде поне 1 000-2 000 €, за да създаде реално задължение.
Максимален разумен депозит. Депозити над 15 процента от цената създават риск за купувача, защото при отказ за кредит и спорно решение за връщане, купувачът може да загуби голяма сума. Препоръчва се депозит до 10 процента дори при горещ пазар. Алтернативно, депозитът може да бъде разделен на два транша: малък при подписване, по-голям при одобрение на ипотека.
Какво се случва с депозита по време на сделката. Депозитът обикновено се внася по банковата сметка на продавача, не по специална ескроу сметка (която е по-обичайна за по-сложни сделки или ново строителство). Това е стандартна практика, която изисква доверие между страните. Алтернативно, депозитът може да бъде задържан от нотариус или от адвокатско дружество като неутрална страна, но това увеличава разходите.
Депозит и ДДС. При покупка на ново строителство от търговец (фирма с регистрация по ЗДДС) депозитът включва ДДС, защото е авансово плащане за облагаема сделка. При покупка от частно лице на стар имот, депозитът не включва ДДС, защото сделката не е облагаема. Това има значение за фактуриране и за окончателно изчисление на цената.
Депозит при провал на сделката. Сценарии: 1) отказ от купувача без основание – продавачът задържа депозита изцяло (стандартна неустойка); 2) отказ от продавача без основание – двойно връщане на депозита към купувача; 3) форсмажор (например смърт на едната страна) – връщане на депозита без неустойка; 4) отказ за ипотечен кредит с доказателство – пълно връщане на депозита без неустойка.
Рискове и капани
Стандартните рискове при предварителен договор за покупка с ипотека са пет: неясна клауза за връщане на депозита при отказ за кредит, отсъствие на правен анализ преди подписване (купувачът може да открие тежести след внасяне на депозита), прекалено къс или дълъг срок, ниска цена на имота под пазарната (потенциален данъчен риск при следваща продажба), и продавач без пълна правоспособност (например част от собствеността е на наследници, които не са страна по договора). Всеки от тези рискове може да бъде смекчен с правилни клаузи и предварителен анализ.
Риск 1: неясна клауза за връщане. Ако клаузата „при отказ за кредит“ е неясно формулирана (например „при невъзможност за финансиране“ без конкретни условия), продавачът може да оспори връщането и да задържи депозита. Защита: точна формулировка с конкретни доказателства (писмено становище от банка), срок за представяне и срок за връщане.
Риск 2: правен анализ след подписване. Стандартно правният анализ при покупка се извършва от адвоката на банката след сключване на предварителен договор. Ако анализът открие тежест, която прави имота непригоден за ипотека (например стара ипотека в полза на друга банка или възбрана), купувачът може да загуби депозита. Защита: предварително изискване на удостоверение за тежести (15 €) преди подписване на предварителния договор.
Риск 3: срок. Прекалено къс срок (например 21 дни) не оставя време за банковата процедура и може да доведе до автоматичен отказ. Прекалено дълъг срок (например 120 дни) дава време на продавача да получи по-добра оферта и да се откаже с двойно връщане на депозита (което за продавача може да е изгодно при значителен ценови ръст). Препоръчителен срок: 45-60 дни.
Риск 4: ниска цена под пазарната. Ако в предварителния договор е записана цена значително под пазарната (например за избягване на местен данък), при следваща продажба купувачът ще плати данък върху капиталовата печалба върху неправилно ниската база. Това може да доведе до проблеми с НАП и до подозрения за измама. Защита: пишете истинската цена в договора.
Риск 5: продавач без пълна правоспособност. Ако имотът е наследствен или съсобственост, всеки от съсобствениците трябва да е страна по предварителния договор. Подпис само на единия от тях не обвързва другите. Защита: проверете в Имотния регистър точните страни в собствеността преди подписване, и изисквайте подписите на всички съсобственици.
Нотариална заверка като защита
Нотариалната заверка на предварителния договор по Чл. 590 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не е задължителна по Чл. 19 ал. 1 ЗЗД, но дава три важни предимства за купувача: документиране на точната дата и съдържание на договора, защита срещу промени или загуба на оригинала, и възможност за вписване в Имотен регистър по Чл. 12 ал. 1 ЗКИР, което прави договора противопоставим на трети лица. Стандартна нотариална заверка струва 30-80 € в зависимост от размера на сделката.
Документиране на дата. Нотариално завереният договор има удостоверена дата от нотариуса, която не може да бъде оспорена. Това е важно при спор за срокове и за реда на сключване. Без нотариална заверка датата може да бъде оспорена и страните могат да твърдят, че документът е бил подписан на различна дата.
Защита срещу промени. Нотариално завереният договор е в нотариалната архива и не може да бъде подменен или загубен. Това гарантира, че при спор пред съд оригиналът ще бъде намерен, без зависимост от страните.
Вписване в Имотен регистър. По Чл. 12 ал. 1 ЗКИР предварителният договор може да бъде вписан в Имотния регистър, което го прави противопоставим на трети лица (например ако продавачът продаде на друг купувач след сключването на вашия предварителен договор, той ще се сблъска с правата от вписания договор). Това е особено полезно при горещ пазар с риск от двойни продажби. Държавна такса за вписване: 100 €
Кога нотариална заверка си струва. За сделки над 100 000 € нотариалната заверка е практически задължителна, дори ако не е законово изисквана. За сделки под 50 000 € обикновените писмени форма е достатъчна, освен ако няма специфични рискове (например доста съсобственици). За сделки между 50 000 и 100 000 € зависи от риск-апетита на страните.
Кога вписване в Имотен регистър си струва. Ако пазарът е горещ и съществува реален риск от двойни продажби, вписването е препоръчително. Ако пазарът е стабилен и продавачът е надежден, обикновена нотариална заверка е достатъчна. Адвокатът обикновено препоръчва вписване при ипотечни сделки с депозит над 20 000 €, защото загубата на такава сума оправдава допълнителните такси.
Често задавани въпроси
Какво е предварителен договор за покупка на имот?
Предварителният договор е писмено споразумение между продавач и купувач, с което те се задължават в определен срок да сключат окончателен договор с нотариална форма за прехвърляне на собствеността по Чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Защо е необходим при покупка с ипотечен кредит?
Защото банковата процедура от заявка до усвояване отнема 4-6 седмици. Предварителният договор обвързва продавача да не продаде имота на друг по време на този период, докато купувачът е защитен от ценови промени и пропусната възможност.
Какъв е стандартният депозит?
5 до 10 процента от цената, което за имот 200 000 € е 10 000-20 000 € Депозитът се заплаща при подписване и се приспада от окончателната цена. По-голям депозит дава по-силна защита на продавача, но увеличава риска за купувача.
Какво се случва ако банката откаже кредит?
При наличие на стандартна клауза „при отказ за кредит“ с доказателство (писмено становище от банката), купувачът има право на пълно връщане на депозита без неустойка. Без такава клауза купувачът може да загуби депозита.
Трябва ли нотариална заверка?
Не е задължителна по Чл. 19 ал. 1 ЗЗД, но е препоръчителна за сделки над 100 000 € Нотариалната заверка документира датата, защитава от промени и позволява вписване в Имотен регистър за противопоставимост на трети лица.
Какъв е стандартният срок?
30 до 60 дни за стандартни сделки, до 90 дни при ипотечно финансиране. По-къси срокове са рискови (може да не остане време за банкова процедура), по-дълги дават време на продавача да получи по-добра оферта.
Прегледано на: 2026-05-30 · Следваща проверка: 2026-08-30
Готови да сметнете вашия случай?
Калкулаторът отнема 30 секунди. Тестът за допустимост, 90.
Ипотеката получава унифицирана комисиона от банката-партньор, при която сключите ипотечен договор. Не таксуваме клиента. Виж как печелим за подробности по модела и защо размерът е сходен при всичките 15 партньорски банки.



